А втомобилният пейзаж претърпява дълбока трансформация и не всеки е във възторг от посоката, в която се развива. В продължение на десетилетия автомобилите са били нещо повече от просто транспорт. Те са били символи на свобода, идентичност и инженерно майсторство.
Но днес нарастваща група от експерти и ентусиасти задава фундаментален въпрос: дали новите, все по-сложни и скъпи автомобили неволно унищожават самия пазар, който обслужват? И вървим ли към бъдеще, в което тръпката от открития път е заменена от скучната, еднообразна ефективност на роботакси?
Доказателствата за тази промяна са убедителни, смятат от Auto Express. Новите автомобили са обременени с редица функции, от големи сензорни интерфейси и сложни информационно-развлекателни системи до пълен набор от полуавтономни помощни средства за шофиране.
Въпреки че тези технологии обещават по-голяма безопасност и удобство, те идват на висока цена, както финансово, така и от гледна точка на преживяването. Цената на ново превозно средство се е увеличила рязко, изтласквайки много потенциални купувачи от пазара изцяло. Едновременно с това фокусът се е изместил от класическата радост от шофирането към пасивното управление на екранните менюта, превръщайки автомобила в подвижна джаджа, а не в машина, която трябва да се овладее.
Тази хомогенизация на шофьорското изживяване е ключова част от проблема. Тъй като автомобилите стават все по-опростени откъм изживяване и зависят от споделени платформи и технологии, техните уникални характеристики сякаш избледняват.
Отличителният звук на двигателя, усещането за ръчна предавателна кутия и своеобразните дизайнерски особености, които някога са определяли различните марки, се заменят от изчистена, предвидима еднообразност. За автомобилния ентусиаст тази тенденция е особено обезсърчителна.
Ако радостта от шофирането и уникалният характер на превозното средство бъдат премахнати, какво остава? Чисто функционален начин на транспорт.
Това създава перфектните условия за възхода на автономните роботи таксита. Когато колата вече не е обект на страст или лична изява, а просто начин да се стигне от точка А до точка Б, емоционалната връзка със собствеността се разпада. Защо да притежавате сложно, скъпо превозно средство, което се усеща като уред, когато можете просто да призовете споделен, автономен модул, който да свърши работата за част от цената и без никакви затруднения?
В тази мрачна визия, разнообразните и вълнуващи автомобили днес отстъпват място на бъдеще на повсеместни, идентични превозни средства. Романтиката на пътя е заменена от алгоритмична ефективност, а шофьорът се превръща в малко повече от пътник. Това е бъдеще, в което ревът на двигател и изкуството на шофиране са оставени в историята, проправяйки пътя за свят на тих, безличен и напълно предвидим роботизиран транспорт.
Претоварването с технологии подхранва нарастващо негодувание. В статия на Scientific American се отбелязва, че повече технологии не означава непременно по-добро – шофьорите се разсейват, откъсват от интерес, а сметките за ремонт стават три пъти по-високи от тези на по-старите, по-прости автомобили.
Общественото мнение отразява това: британските шофьори се оплакват, че объркващите информационно-развлекателни системи и трикове за безопасност отнемат радостта от шофирането, като вместо това копнеят за копчета, бутони и аналогово управление. Към това добавяме и културните и икономически промени, обхванати от концепцията за „пик на автомобилите“: използването на автомобили се стабилизира в развитите икономики, благодарение на фактори като урбанизъм, алтернативна мобилност, нарастващи разходи и намаляващ интерес на по-младите поколения към собствеността като ритуал на прехода.
Може ли това да подхрани бъдеще, доминирано от роботизирани таксита? Със срещата на споделеното пътуване с автономните автопаркове, анализаторите предвиждат намаление на продажбите на лични автомобили с до 40% – хората все повече се отнасят към колите като към просто уреди или споделени инструменти, вместо като към страсти. Този свят рискува да стане еднообразен: безвкусен, идентичен и роботизиран, осигуряващ мобилност на километри, а не да радва сърцето.
И все пак автомобилната култура може да не умре толкова лесно. Тъй като съвременните автомобили отчуждават със сложността си, може да се случи паралелно възраждане на миналото – нишови индустрии да реставрират, поддържат и ценят по-стари аналогови превозни средства. Хората, търсещи тактилна обратна връзка, лична изява и истинска собственост, може да се противопоставят на технологичното бъдеще, запазвайки разнообразието и вълнението на четири колела.
Компании като BMW казват, че ще положат всички усилия това да не се случи. Новото им поколение автомобили ще има „Сърце на радостта“, което ще се грижи за запазване на емоционалността на колите дори и с възхода на автоматизиращите технологии. Mercedes, а и други имена, също обявиха, че ще се постараят да продължат да правят емоционални коли, независимо от задвижването им.